Синът, който искал да се весели

Имало едно време един човек, който имал двама сина и живеели в една къща.
Бащата ги обичал много.
Един ден по-малкият син казал на баща си:
- Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.
И той им разделил имота. Не след много дни по-малкият син си събрал всичко и отишъл в далечна страна,
където разпилял имота с разпуснатия си живот.
Като изхарчил всичко, настанал голям глад в страната, в която бил и той изпаднал в лишение.
Намерил си работа да пасе свине, но дори и така бил в такова лишение, че дори охльовите,
с които хранели прасетата му се виждали добри за ядене, но никой не му давал.
Като дошъл на себе си казал:
- Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
Ще стана да отида при баща си и ще му реча: Татко, съгреших пред небето и пред тебе,
не съм достоен да се наричам твой син, направи ме като един от наемниците си.
Станал и отишъл при баща си. А когато бил още далеч, баща му го видял,
смилил се и се завтекъл, хвърлил се на врата му и го целунал.
А синът му казал:
- Татко, съгреших против небето и пред тебе,
не съм вече достоен да се наричам твой син.
Но бащата казал на слугите си:
- Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете,
и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му,
докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим,
защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери.
И започнали да се веселят.
А по-големият му син бил на нивата и като си идвал се приближил до къщата и чул песни и игри.
Повикал един от слугите и попитал какво е това.
А той му казал:
- Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Големият син се разсърдил и не поискал да влезе, а баща му излязъл и го молил.
А той отговорил на баща си:
- Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед,
но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си,
а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти във веселби, за него си заклал угоеното теле.
А той му казал:
- Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме,
защото този твой брат беше мъртъв и оживя,
изгубен беше и се намери.

Така Бог и всички ангели се радват когато някой грешник се откаже от пътя си и Го последва.